Пристигнахме на летището след не много дългото пътуване. Там имаше доста хора, затова се запътихме директно към гишето, за да не ни се налага да чакаме продължително на опашка. Продавачката беше мила и разбрана жена и вземането на вече поръчаните билети не беше проблем за нас. След пристигането си тук, аз нямах второ посещение на летището, но то ми беше все още доста познато. Помнех всяка подробност от първото място, което видях от новия си град. И тогава, както и сега, имаше доста хора, изнервени от чакането и развълнувани за полетите им. Летището не беше много голямо, но модерно и удобно за пътуващите хора.
- Е, да се отправим към входа - предложи Марк, когато купихме билетите си. Въпреки че оставаха двадесет минути до излитане, беше добре да вървим на там вече, по-добре беше там да чакаме. Аз не отговорих, само кимнах. Бях леко неадекватна и все още потънала в спомените си, но тръгнах след него. Той беше съсредоточен в това да си проправи път между хората. Не му казах нищо, защото знаех, че и без това от навалицата няма да успее да ме чуе.