Бар "Рай"

Пейдж се умсмихна и каза:
-Не знам как и откъде,но всички знаете,че обичам музиката...
Селена само сви рамене ,а Блейк реши да продължи:
-Музиката наистина е голяма част от живота ми.С майка ми много често се местим.Обиколила съм почти цялата страна.Това е причината,поради която дори и да си намеря приятели не са за дълго,просто е трудно да се поддържат такива отношения от растояние...и тук идва музиката.Всяко ново преместване означава нова песен.Три Хил също ме вдъхнови за една,макар и още недовършена.Въпросът е дали ще се реша за големия дебют или музиката ми ще си остане само за мен.
Барманът се усмихна на момичетата и подаде поръчката на Селена.Добре,че бяха тези фалшиви лични карти.После Пейдж също си поръча мартини и каза:
-А твойте хобита какви са?


ПП:Съжалявам за дългото си отсъствие,но нямах възможност да предупредя за него.

Пейдж весело каза:
-Не претендирам,че съм много добра,но може би все пак може да науча Рокси на нещо.И,да познавам я.
Блейк отпи от питието,което барманът й беше донесъл преди малко.
След малкия им разговор със Селена тя се замисли..защо постоянно отлагаше?Сигурна беше,че не иска животът и да премине в очакване.Тя стана решително от стола и каза на Сел:
-Знаеш ли..Не мисля,че трябва да отлагам повече.Време е светът да чуе музиката ми и да се реши.Дали да продълавам да го правя само за себе си или мога да постигна нещо значимо по този начин.Дали ще се получи тази магия,когато слушаш за първи път някого на живо и всички си мислят,колко е велик,но никой не го казва - просто се усеща във въздуха.
Селена се усмихна и каза:
-Давай.
Пейдж отиде при един от хората,които се грижеха за музиката в бара и му обясни какво иска да направи.Той се оказа доста мил и каза,че може да излезе да изпълни нещо по време на почивката на певицата им.Блейк много се зарадва и едва дочака да минат петте минути,които оставаха.След малко човекът,който й беше позволил да пее се качи на сцената и каза:
-Тази вечер няма да има почивка както обикновено.Сега ще видим един млад талант.Моля посрещнете на сцената госпожица Пейдж Блейк.
Изведнъж мястото утихна.Явно не беше обичайна практика да има нови лица.По пътя към сцената Блейк се почувства малко нервна,но знаеше,че трябва да стане сега или никога нямаме да се покаже пред хората.

Задъхана от радост и вълнение Пейдж се върна при Селена.Май хората наистина бяха хаесали музиката й,което беше супер.Толкова беше щастлива,че прегърна капитанката на отбора.Развълнувано каза:
-Чувството е страхотно.Сигурно и ти си се чувствала така първия път когато си излезнала с мажоретния отбор.
Селена потвърди и двете едновременно отпиха от почти празните си вече чаши.Пейдж прегърна Селена и каза,че трябва да си тръгва.Двете заедно излезнаха от бара и се разделиха.

След края на дългия работен ден с Марк и Мат, които любезно ме изчакаха, решихме да разнообазим някъде. Мат бързаше и затова с Марк вървяхме сами по улиците на Трий Хил. Малкото, но красиво градче ни удивяваше с нощната си красота за пореден път. И двамата живеехве тук с месеци, но все още не се бяхме насладили на това. Говорихме си дълго и не усетихме как сме стигнали до нощния бар "Рай" - мястото, където се събираха всички хора на нашата възраст. Бара не беше голям, но добре уреден. Пускаха хубава музика, затова го предпочитах.
- Идваш ли често тук Марк? - дойде ми на ум този въпрос

Хубаво беше да си разнообрази малкоежедневието си момчето и бар Рай му се сотри подходящо място,въпреки че идваше тук за първи път и не беше запознат с обстановката.Дококото знаеше,това място беше доста предпочитано то младите и всяка вечер стават купони и веселби.Не си падаше чак толкова по лудите тенци,който танцуваха и се надяваше,че тук не се танцува,защото въобще не можеше и не му беше стихията.
Като външен вид му хареса,мястото беше много хубаво и цареше приятна атмосфера,може би защото още не беше пълно.
Ашли го попита дали е посещава често това място,а Марк не знаеше какво да кажи,защото вероятно ще е смешно,чее от отоклака време е в градът,а не е посещавал заведението.
-Да ти кажа често,въобще не съм идвал тук,това ми е първото посещение тук-обясни й той и видя как леко се изненада.Вероятно очакваше,е и той като всички момчета обича шумните компаний и разпуска тук.Не съм фен на толкова шумни места,да не говорим ако се налага и да танцувам,хич не ме бива.

Наистина повечето момчета в училище посещаваха бара, но не ми се стори необичайно за Марк, че не идва. Познавах го, не беше точно такъв тип, и беше ок. Той беше такъв и в това нямаше нищо лошо. Напротив, беше добре че не е като останалите, понякога имаме нужда и от разнообразие. Зарадвах се, че той е решил да дойде тук с мен.
Поръчахме си по една бира. Проблемът с личните карти беше решен тук - барманът беше добър човек. Барът малко по малко започна да се пълни. Когато изпихме бирите си, предложих:
- Да танцуваме! - Марк отказваше. Знаех, че не обича да танцува, но нали затова бяхме тук - да разнообразим - Хайде Марк, ще бъде забавно! - дръпнах го към дансинга

Момчетоне искаше да е груб,обаче категорично отказваше да стъпи на сцената и да стане за смях.Знаеше си,че така ще стане и трябваше да се измъкне по някакъв начин.Ашли реши да бъде малко по-насотятелна и започна да го тегли към дансинга,а той се бореше и не искаше да мърда от мястото си.
-Не искам да танцувам,нали ти казах-викаше момчето и целият почервеня,че след малко ще бъде за резил.Не исакм да танцувам,съжалявам-изрече Марк и се отдръпна от ръката й,но тя нямаше намарение да го остави така и твърдо реши да го научи да танцува.
-Но защо отказваш?Какво ще стане ако опиташ?-попита го Ашли,докато парвеше поредния си опит да го накара направи няколко крачки към танцувалния плот.
-С две думи ти си добра танцьорка,а аз съм ен съм добър в това-продължаваше да се инати и не изгаряше никак да отиде там.То положението ставаше вече смешно,но си беше твърдоглав и реши да не ходи.
-Хайде,ела с мен-извика Ашли и толкова силно го дръпна,че той се изплъзна от ръцете й,блъсна я и тя падна на земята,а той се халоса в един стол и загуби съзнание.

Ударих си главата в една от колоните на бара, но при Марк беше по-лошо - загуби съзнание! В какво превърнахме опитите си да се забавляваме! Всички хора се насъбраха около нас и ни гледаха учудено. Помислиха, че е имало сбиване, но беше странно - все пак бяхме момче и момиче.
Намерих се след секунди седнала на един от меките столове на бара. Марк лежеше до мен, все още в несвяст, и около нас все още имаше тълпа от хора. Почувствах се виновна - до къде стигна глупавото ми опорство!. Болеше ме главата и образите ми се размазваха. Дадоха ми лед и с лед се опитаха да свестят и Марк. Скоро той се събуди..

Известно време трябваше да мине преди да дойде на себе си,а когато това стана изпита ужасяваща и пронизваща болка в главата,защо все на него трябваше да се случват такива неща.На всичкото отгоре,около тях се беше наредила голяма тълпаот хора,която исакше да разбере какво се беше случило.
Наложи се барманът да се намеси и да се заеме с главата и дясното рамо на момчето,който то боляха ужасно много.Както се казваше от играчка плачка стана и сега щеше да се прибере вкъщи в още по-ужасно положение.
Погледна към Ашли,която беше в цялата лед и беше в малко по-добро състояние,макар че пък тя имаше синини на няколко места вследствие на удара.Не знаеше дали да се смее или да плаче,обаче нямаше намерение подобно нещо да се случи отново.
Господинън се оказа с вълшебни ръце и успя да привърже наранетите му места и да ги намаже с някакъв мехлем и билкома течност и болките започнаха да отшумяват.
-Съжалявам за случилото се,как се чустваш?-попита с вина в гласа си момичето,което наистина изглеждаше ужасно.
-Можеше и да стане още по-лошо,но съм добре-каза момчето и се хвана за главата.Но отсега нататък забрави да ходим на такива места,предпочитам у нас да бъдем или н някой по-безоопасни места-завърши Марк,който въобше не беше подозирал,че такова нещо може да стане.А сега бих казал да се прибираме,предиоще хоа да се съберат?

- Добре, добра идея - съгласих се притеснено и се огледах наоколо. Всички хора ни гледаха очудени, нито един не танцуваше! - Сигурен ли си, че си добре? Да повикаме лекар..
- Добре съм, хайде да тръгваме! - Марк ме дръпна и скоро бяхме извън дискотеката.
Чувствах се изключително неловко от случилото се. Вината беше изцяло моя - защо опорствах като дете! Исках просто да се позабавляваме, но прекалих.. През целия си път до вкъщи не промълвих нито дума, искаше ми се да потъна в земята.. Когато стигнахме до къщата на Марк просто му пожелах лека вечер и продължих към моя дом. Не знаех какво да му кажа..