С Мат влязохме в трапезарията,държейки се за ръце.Бях малко притеснена,защото не знаех как щяха да го приемат нашите.Надявах се да не се излагат,попринцип не бяха такъв тип хора,но всичко можеш да очакваш от родителите си.Както и предполагах,закусваха.За миг видях изражението на баща ми като ме видя с Мат под ръка,но бързо се овладя.
-Добро утро.-поздравих ги аз.-Ъмм...това е Мат,гаджето ми.-харесваше ми как прозвучаха тези думи.
-Здравей,скъпа.-каза загрижено и леко саркастично майка ми.-Можеше да се обадиш и така нямаше да се тревожим за теб цяла вечер.
-Извинявайте.Мат,това са майка ми-Ан и баща ми-Картър.-представих ги аз,защото очевидно нямаха намерението да се представят сами.-Мамо,татко,ние ще тръгваме,за да не закъснеем за училище.
После им казахме довиждане и потеглихме натам.