През цялото време докато вървяха към входа за излитащи,Марк и Ашли потънаха във мълчание и нищо не казаха.Всеки беше се съсредоточил във совите мисли и не исакше да безпокои другия.Тази химия,която се породи помежду им беше доста силна и вече всеки един от тях можеше да отгатне какво го тревожи дургия или дали има някакъв проблем.
По цялото летише имаше доста хора,който бяха пристигнали и във различни посоки бяха поели за совите полети и това затрудняваше малко предвиждването сред навалицата.Марк обаче със лекота успя да мине през групата и скоро заедно със Ашли пристигнаха до входа,където се присъединиха към една тълпа около двайсетина души,който представляваха политици,семейни двойки и няколко колежани.
-Ето,пристигнахме и след няколко минути ще се качим на самолета и ще се насладим на пътуването до Ню Йорк-сега настроението му се беше приповдигнало доста и нямаше търпение да пристигнат във огромнияг град,където определено щяха да си изкарат добре.
-Най-сетне,защото покрай тази тълпа имах чуството,че ще се изгубя-промълви момичето,което сега преглеждаше за последно документите си,за да е сигурна,че всичко е наред.
-аз също мразя задрастванията,но по-добре така,отколкото ако бяхме закъснели-отвърна й Марк и даде знак да се наредят до входа,отъкдето щяха всеки момент да ги пуснат да се качат на самолета.